Сведения за розата, първоначално се срещат в древните индийски предания, които разказват за  почитта, с която се ползвала розата. Дори е съществувал следния закон - всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози се украсявали царските покои, с нея плащали данъци и такси...
В индийските митове пък се съобщава, че най-красивата жена на света  Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Пазителят на Вселената  Вишну, когато видял пленителната красавица я събудил с целувка и я превърнал в своя съпруга.

рязан цвят
От този момент  Локшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка - символ на божествена тайна, за всички източни народи станала свещена. От думите на персийските поети, става ясно, че тя е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията - бялата роза с нейните остри шипове за охрана. В новата царица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове веднага се забили в сърцето му и алена кръв бликнала от сърцето на нещастния влюбен. Ето защо, според персийското предание, и досега много от външните листенца на розата съхраняват розов оттенък...
контейнерно производство Благоговението и любовта на персите възприели и турците, дори може да се каже всички мохамедани.В Гърция - центъра на интелектуалния живот в древния свят, също смятали розата за божествен дар. От Гърция розата била пренесена в Рим. И там тя привикнала прекрасно, но получила съвсем друго значение. В Гърция била символ на божествената любов и красота, а хората изразявали чрез нея радост и дълбока печал. Римляните, по време на републиката, смятали розата за олицетворение на строга нравственост и я използвали за награда за забележителни дела.

Според старите хроники, първите рози били внесени в Тракия от гарнизоните на Александър Велики. Истинската история на българската роза,обаче започва доста по-късно. Легендата разказва, че през XVI век един турски големец донасъл със себе си растение, което той много харесал по време на посещението си в гр. Дамаск. Той започнал да я отгежда и й дал името Роза Дамасцена, в чест на родния й град. Когато султанът видял това растение,той бил опиянен от красотата му и заповядал, през 1593 г. да се започне неговото масово отглеждане за нуждите на двореца.Тази заповед поставила началото на така наречената днес Розова долина в България.
© 2010, уебдизайн и изработка "Контраст"